FANDOM


Самата представа за измерване на време предполага наличието на някакъв цикличен процес на действие – месец, ден, година, сарос. Ние не можем да си представим точна дефиниция на понятието за време освен в понятията на някаква дискретна честота или процес на ротация – завъртането на стрелките на часовника например. Този процес се описва формално-математически чрез същите уравнения, които описват вибрационните процеси. И в двата случая говорим за период на ротация (дължина на вълната) или честота – брой „завъртания” за единица време – часовата стрелка има по-голям период на ротация от минутната стрелка (която съответно има по-голяма честота на ротация). Още по-голяма е честотата на секундната стрелка.


Понятието секунда в системата SI се дефинира като времетраенето на 9 192 631 770 периода на излъчването, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133 при температура от нула келвина.

Тук дефинираме секундата в понятията на вибрационен процес (на действие), който отговаря на процес на ротация, графично изобразен чрз синусоида.

От 1967 година насам секундата се дефинира като времетраенето на 9 192 631 770 периода на излъчването, съответстващо на прехода между двете свръхфини нива на основното състояние на атома на цезий-133 при температура от нула келвина.

„Considering that a very precise definition of the unit of time is indispensable for science and technology, the 13th CGPM (1967/68, Resolution 1) replaced the definition of the second by the following: The second is the duration of 9 192 631 770 periods of the radiation corresponding to the transition between the two hyperfine levels of the ground state of the caesium 133 atom. It follows that the hyperfine splitting in the ground state of the caesium 133 atom is exactly9 192 631 770 hertz, (hfs Cs) = 9 192 631 770 Hz. At its 1997 meeting the CIPM affirmed that: This definition refers to a caesium atom at rest at a temperature of 0 K.” (BIMP, SI brochure, Section 2.1.1.3)

С други думи, времето е дискретен процес, с две възможни посоки, от които едната е предпочетена, (бъдеще към минало) реализирана, а другата е пренебрегната (минало към бъдеще), посоката с огледалните закони на физиката.

Процесът е реалното основание на представата за време;

Обектът е реалното основание на представата за простанство;

Времето е формалното основание на обективните процеси на (взаимо) действие, докато пространството е формалното основание на самите обекти, агентите на действието в кибернетичната представа че не можем да дефинираме понятието действие вън от представата (и понятието) за обект на действие.

И обратно – ние не можем да си представим обекта вън от качествените и количестеви характеристики на неговото действие, да си представим обект, лишен от действие.

Виж ощеРедактиране

TOC